Спускане в Маелстрьом 🔈▶️

Descent into Maelström

„Божиите пътища и в Природата, и в Предопределението се различават от нашите пътища; ето защо и подобията, които ние създаваме, са несъизмерими с величието, недостъпността и непознаваемостта на неговите творения, превъзхождащи по дълбочина Демокритовия кладенец.“, Джоузеф Гленвил 🔈▶️

"God's ways in both Nature and Predestination differ from our ways; hence the likenesses we make are incommensurable with the grandeur, inaccessibility, and unknowability of his creations, surpassing in depth the well of Democritus."-Joseph Glenville

Стигнахме до върха на най-високия зъбер. Очевидно възрастният човек бе така уморен, че трябваше да минат няколко минути, преди да заговори. 🔈▶️

We reached the top of the highest cog. Apparently the old man was so tired that it took a few minutes before he spoke.

— Не много отдавна — каза той най-сетне — аз щях да ви водя по този път така, както би го направил най-младият от синовете ми; преди около три години обаче ми се случи нещо, което не се е случвало на никой смъртен или поне такъв човек не е останал жив, за да го разкаже, а шестте часа, преживени от мен в мъчителен ужас, разбиха тялото и душата ми. Навярно ме вземате за много стар, но аз не съм. За по-малко от един ден тези черни като смола коси побеляха, ръцете и краката ми отслабнаха, а нервите ми се разбиха дотолкова, че сега треперя при най-малкото усилие и се плаша от сянката си. Знаете ли, че е достатъчно само да надзърна отвъд тази малка скала, за да ми се завие свят? 🔈▶️

- 'Not long ago,' he said at last, 'I would have led you along this road as the youngest of my sons would have done; but about three years ago something happened to me which has never happened to any mortal, or at least no such person has been left alive to tell it, and the six hours I have passed in agonised terror have broken my body and soul. Perhaps you take me for very old, but I am not. In less than a day that pitch-black hair has turned white, my arms and legs have weakened, and my nerves have shattered to the point that I now tremble at the slightest effort and shrink from my shadow. Do you know that I have only to peer over that little cliff to make my world go round?

„Малката скала“, на края на която той лежеше така безгрижно, прехвърлил по-голямата част от тялото си надолу, като се прикрепяше само с лакът, прилепен към самия й плъзгав ръб, тази малка скала се издигаше свободно над пропаст, дълбока към хиляда и пет-шестстотин фута, с черни отвесни стени и дъно, осеяно с безчислени зъбери. За нищо на света не бих се приближил на повече от пет-шест крачки от нейния край. Опасността, на която бе изложен моят спътник, ме разтърси толкова силно, че аз се хвърлих ничком на земята, вкопчих се в шубраците около мен, без да смея да погледна нагоре към небето, като напразно се мъчех да се откъсна от мисълта, че цялата грамада на планината е застрашена от лудата сила на ветровете. Измина много време, преди да събера достатъчно смелост, за да седна и погледна в далечината. 🔈▶️

The "little cliff," at the end of which he lay so carelessly, throwing the greater part of his body downward, with only his elbow clinging to its very slippery edge, this little cliff rose freely over a precipice some one thousand five or six hundred feet deep, with black sheer walls and a bottom strewn with innumerable cogs. For the life of me I would not have come within five or six paces of its edge. The danger to which my companion was exposed shook me so violently that I threw myself prostrate on the ground, clinging to the brambles around me, not daring to look up to heaven, vainly struggling to tear myself from the thought that the whole bulk of the mountain was threatened by the mad force of the winds. It was a long time before I could summon courage enough to sit up and look into the distance.

— Трябва да се отървете от тази слабост — каза моят водач. — Аз именно затова ви доведох тук: да обхванете всички подробности на мястото, където стана събитието, за което ви споменах, и докато разправя цялата история, картината да е непрекъснато пред очите ви. 🔈▶️

- 'You must get rid of this weakness,' said my guide; 'that is precisely why I have brought you here: to take in all the details of the place where the event I have mentioned to you took place, and, while I am telling you the whole story, to have the picture constantly before your eyes.

— Намираме се — продължи той с неговата характерна склонност към детайлно описание — на самото норвежко крайбрежие, в пустия край Лофоден от обширната област Нордленд, на шейсет и осем градуса северна ширина. Планината, на чийто връх сме се изкачили, се нарича Облачната Хелсеген. Сега се повдигнете мъничко — дръжте се за тревата, ако ви се вие свят — ето така, и погледнете отвъд мъгливата ивица долу в морето. 🔈▶️

- We are," he continued, with his characteristic penchant for detailed description, "on the very Norwegian coast, in the desolate Lofoden region of the vast Nordland district, in sixty-eight degrees of north latitude. The mountain on the summit of which we have ascended is called the Clouded Helsegen. Now lift yourself up a little - hold on to the grass if you feel dizzy - like this, and look out across the misty strip to the sea below.

Погледнах със замаяни очи и видях огромна част от океана; черният цвят на водите му бе така наситен, че веднага си помислих за Mare Tenebrarum[1] в описанието на нубийския географ[2]. Човешкото въображение е безсилно да си представи по-отчайваща и мрачна гледка. Отдясно и отляво, там, докъдето погледът достигаше, бяха нахвърляни вериги от черни, надвиснали скали, които приличаха на отбранителни насипи, а мрачният им вид се засилваше още повече от вълните на прибоя, полетели високо срещу тях с всевечния рев и вой на своите побелели, призрачни гребени. На около пет-шест мили в морето, точно срещу носа, на върха на който бяхме застанали, се мержелееше мъничък остров; всъщност мястото му по-скоро се отгатваше сред полуделите грамади, които го обгръщаха. Някъде към две мили по-близо до брега се показваше друго, още по-малко островче, цялото насечено и противно със своята голота, оградено тук-там с изпъкващи групи черни скали. 🔈▶️

I looked with dazed eyes, and saw a great part of the ocean; the black colour of its waters was so intense that I immediately thought of the Mare Tenebrarum[1] in the description of the Nubian geographer[2]. Human imagination is powerless to conceive a more disheartening and gloomy sight. On the right and left, as far as the eye could reach, were thrown up chains of black, overhanging rocks, which looked like defensive embankments, and their gloomy appearance was increased by the waves of the surf, flying high against them with the everlasting roar and howl of their whitened, ghostly crests. About five or six miles out to sea, just opposite the headland on the top of which we stood, glimmered a tiny island; in fact, its place was rather guessed at among the crazy heaps that encircled it. Somewhere about two miles nearer the shore another, still smaller islet showed itself, all indented and repulsive in its nakedness, fringed here and there by jutting groups of black rocks.